Само на 8 километра от града на смеха - Габрово, се намира архитектурно-етнографският комплекс „Етър”, място което никой не подминава в разходката си в тази част на България. С калдъръмените си улички и занаятчийски работилнички от 19 век, Етърът пресъздава една уникална атмосфера, карайки посетителите изцяло да се потопят в нея.
Комплекс „Етър” е създаден по идея на Лазар Донков, който искал посетителите да могат да се потопят в миналото, заобиколени от автентична атмосфера, а не да остават дистанцирани, както в традиционните музеи. Експозицията в Етъра пресъздава бита в Габрово и габровския край през Възраждането, когато градът се е гордял със своите 26 занаята и е изнасял продукция във Виена, Марсилия, Букурещ и Анадола. Музеят съчетава три принципа при изграждането си – заварените обекти на терена са реставрирани, други сгради са пресъздадени, следвайки съществуващи оригинали, специално са донесени оригинални съоръжения.
Създаден през 1964 г., Етърът е първият по рода си музей в България. Той работи ежегодно без почивен ден. Емблемата на комплекса е водното колело – тук може да се види богата сбирка от народна техника, задвижвана от вода, като се започне с Валявицата, използвана някога за пране, и се стигне до водните стругове и водениците. Удивително е колко много работа може да свърши водата, използвана като движеща сила.
Занаятчийските работилнички предлагат уникалната възможност посетителите да изминат заедно с майстора чудния път на създаването на едно изделие и да си купят нещо за спомен. Изборът е голям - бакърени и грънчарски изделия, изящни дърворезби и музикални инструменти, икони, ножове и още много предмети от бита.
Странно звучат днес думите куюмджийство – или изкуството да се обработват благородни метали, мутафчийство – свързано с тъкачеството, където се използва суровина от кози, сарачество, шекерджийство и др. Думите ни пренасят във възрожденската атмосфера и неволно се питаме, какво ли е било да се живее в България през Възраждането.
Едно от най-приятните неща, които могат да се правят в Етъра, е да се отбиете на чаша турско кафе, приготвено върху пясък и бяло сладко. Кафето, което ще ви предложат там, е толкова ароматно и гъсто, че често в зимните утрини ще си спомняте с копнеж за него и ще искате отново да се върнете.
Във Фурнаджийницата ще ви предложат симидени хлебчета, в Шекерджийницата – захарни петлета, различни видове халви и сусамки, а в ресторантчетата можете да прекарате часове, хапвайки местни специалитети. Добре е да имате повече време за Етъра, за да можете спокойно да се насладите на всяка една минута от разходката си в 19 век и да разпуснете от ежедневието.
Снимки: rafaelgomez
