Един от най-красивите манастири и с най-богата история в България е Бачковският манастир. Намиращ се само на 10 км. от Асеновград и на 28 км. от Пловдив, той е лесно достъпен за туристите и посещаван целогодишно. Разположен е в живописната долина на река Чая и е вторият по големина манастир в България след Рилския манастир. Той носи името „Успение Богородично”.
Историята на манастира започва през далечната 1083г., когато византийският пълководец Григорий Бакуриани го основава заедно с брат си Абазий. По време на Второто българско царство манастирът е покровителстван от самия цар Иван Александър. Друга историческа личност, с която се свързва манастирът, е патриарх Евтимий, за който се смята че е бил заточен тук след падането на България под турско владичество.
За съжаление, манастирът е бил ограбен и разрушен в годините след османското нашествие. Той бива възстановен едва през XVII век. Единствено костницата, намираща се над манастира, е запазена в оригиналния си вид. Костницата е известна с уникалните си стенописи, които са едни от най-ценните образци на православното изкуство от XI и XII век. Именно в арките на притвора на костницата се намира изображение на цар Иван Александър, изографисано, за да напомня приноса му за възстановяването на сградата.
Освен с костницата, Бачковският манастир се гордее и с катедралната си църква „Успение Богородично”, която е завършена през 1604 г. Църквата е построена върху основите на някога съществувалата там стара бакурианова църква. За модел са използвани светогорските триконхални храмове. Сред изящните стенописи на църквата се отличава чудотворната икона на Богородица Умиление от 1310 г. Църквата притежава още един от най-ранните иконостаси с дърворезба. В дървото изкусно е изрязана лозница с пластични орнаментални мотиви.
Едно от най-интересните места в Бачковския манастир е трапезарията, реконструирана през 1601 г., изографисана от неизвестен зограф твърде нетрадиционно – сред светците могат да се видят част от гръцките мъдреци като Платон и Аристотел, та дори и Аристофан, който учудващо е намерил своето място сред тях, може би заради критиките си към атинските нрави. В средата на трапезарията има мраморна маса от същата година, на която са се хранили монасите. Трапезарията на манастира функционира до 1965 г. От трапезарията се влиза в две съседни помещения, първото от които вероятно е служило за склад, а второто е било същинската кухня, в която се е приготвяла храната за богомолците и послушниците.
В манастира има още два храма – „Св. Никола” и „Св. Архангели”. „Св. Никола” е известен като първата църква, изписана изцяло от Захари Зограф, който тук е изографисал и собствения си образ. Срещу „Св. Никола” се намира музеят, наскоро подредил прекрасна експозиция с църковни предмети. Една от новостите в Бачковския манастир е новата библиотека, която също наскоро е завършена.
Разходката до Бачковския манастир от Пловдив или Асеновград е нещо повече от посещение на манастир – тя е разходка в нашето минало, разказваща ни славни глави от нашата история. Прекрасните икони и стенописи, живописните дърворезби и цялостния вид на Бачковския манастир – с изписаните външни стени и водоскока в двора, с извисяващите се вечно зелени дървета и спокойната мирова атмосфера, ни карат да се почувстваме като една част от архитектурния ансамбъл и общия замисъл. Карат ни да поспрем за малко с нашите земни суети, да се преклоним пред святото място и да усетим красотата на покоя, царящ наоколо. Може би тъкмо затова, тук винаги е пълно с хора, дошли да се докоснат до възвишеното и да си отидат омиротворени.
Бачковският манастир е част от 100-те национални туристически обекта и е обект, включен в проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” по Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013).
Още за кампания „Насърчаване на вътрешния туризъм в България”
Да спасим римската гробница и южната крепостна стена в Силистра!
Снимки: rafaelgomez
