Колизеумът в Рим е бил най-големият и най-великолепният от всички амфитеатри в Римската империя, които са наброявали над 250. В древността той бил наричан Амфитеатър на Флавиите, тъй като е построен от тази династия, поела властта година след самоубийството на Нерон (последният император от Юлиево-Клавдиевата династия).

По това време Рим се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв, построен от Статилий Таурус през 29г.пр.н.е., бил вече прекалено малък за разрасналия се град. Управляващата класа от своя страна пък била задължена според закона и очакванията на народа да организира безплатни игри.

Когато Веспасиан взел властта със сила през 69г., той решил да спечели благосклонността на римското общество, като върнал на гражданите по-голямата част от земите, които Нерон бил завзел след опожаряването на Рим през 64г., за да издигне двореца си „Domus Aurea“, а мястото, на което се е намирало изкуственото езеро на резиденцията му определил за амфитеатър.

Изграждането на грандиозното съоръжение е започнато именно от император Веспасиан през 72г. и е завършено година след смъртта му (през 80г.) от неговия син Тит, който го открива с тържествени игри, продължили 100 дни. При управлението на Домициан (81-96), брат на Тит, по сградата са правени допълнителни промени и е изцяло завършена.

По-късно амфитеатърът е наречен Колизеум, заради намиращата се в близост до него колосална статуя на Нерон, висока 34м. В последствие Нероновият колос е реконструиран и превърнат в статуя на Сол (богът на Слънцето), като му е добавена слънчева корона.

Колизеумът се е простирал на площ от 160 000кв.м., а цялата височина на сградата е била 48,5м. Той е побирал над 50 000 души, във време когато населението на Рим е наброявало около 200 000, които са влизали през 80 входа (днес запазени само 31). Арената е била с елипсовидна форма, с оси 76м. на 44м., направена от дърво и покрита с жълт пясък. Амфитеатърът е покриван със сенник (velarium), предпазващ зрителите от слънцето, който се е крепял на 240 дървени греди.

Зрителите в Колизеума са се настанявали според ранга, класата и пола си. Императорът е имал своя ложа на първия ред, а около него, на местата с най-добра видимост, са сядали Сенаторите. Следващите по атрактивност места са били отредени за влиятелните и богатите хора, а зад тях са се нареждали обикновените мъже, като за жените от простолюдието са оставали най-лошите места, разположени най-високо.

Първоначално игрите са се провеждали в прослава на боговете, като са били представяни класически драматизации на митологични истории, но в последствие те загубили религиозния си характер и останало само зрелището. Най-популярни били гладиаторските битки и борбите между диви животни и между хора и зверове. Колизеумът е използван също и за морски сражения, като за целта арената е пълнена с вода. Около 500 хиляди човека и над 1 милион диви животни са намерили своята смърт в кървавите представления.

Римският амфитеатър служел като арена за игри в продължение на четири века и половина, претърпявайки много промени. През 217г. горните му етажи се подпалили от мълния и през следващите 5 години представленията се провеждали в Circus Maximus. Множеството земетресения през 442г., 470г. и 847г. също оказвали влияние върху сградата.

Постепенно вкусът на публиката се променил, но основните причини за замирането на игрите били военната и финансова криза, както и постоянните нашествия на варварски племена в западните части на империята. Поради невъзможността да бъдат понасяни огромните разходи, необходими за организиране на представленията, Колизеумът престанал да функционира. Последната известна гладиаторска битка в него е била през 404г., а последната борба на зверове - през 523г.

По-късно Колизеумът e използван за гробище, а през 8-9 век е напълно изоставен. По време на Средновековието е бил крепост, а през 15-16 век е разграбен и превърнат в каменоломна, откъдето са добивани материали за изграждането на дворци и на базиликата „Св. Петър”. Едва през XVIII век папа Бенедикт XIV успява да спаси останалото от амфитеатъра, като го посвещава на Страстта Христова в памет на мъчениците, загинали в него. Малко по-късно е започната и реставрацията на Колизеума, която продължава и до днес.

Снимки: wikimedia.org