Магическото плато на Мадара привлича от хилядолетия хората със своята мистика, енергия и сурова красота. Населена още в древността, Мадара е видяла величието и падението на не една цивилизация и е приютявала порива към свещеното у траки и прабългари. В голямата пещера при Мадара е имало тракийско светилище датирано от учените през IV-III в. пр. н. е. В средновековието тя запазва значението си на култов център и за прабългарите, които построяват свое капище там. Безспорно днес Мадара е най-известна, както в България, така и по света, с уникалния релеф на Мадарския конник, изсечен високо в скалите.
Мадарският конник е единствен по рода си грандиозен скален релеф в Европа и поради това е включен в списъка на ЮНЕСКО като паметник на културата със световно значение през 1972г. Той представлява релеф, издълбан в средата на огромна скала на 23 метра височина. На релефа е изобразен конник, висок 2.60 м. и дълъг 3.10 м. На гърба си носи колчан със стрели. С дясната си ръка е хвърлил късо номадско копие, което пронизва паднал под копитата на коня лъв. Поради разрушенията на времето е спорно какво държи конникът в лявата си ръка. Някои учени смятат, че това е свитък, други – че ръката придържа поводите на коня. Не липсват и мнения, че конникът държи чаша. Зад коня е изобразено бягащо куче, на което част от задния десен крак липсва. Навремето релефът е бил покрит с червеникава мазилка, но днес от нея са останали само следи.
Около конника са издълбани надписи на гръцки език, които днес са трудно различими. Пръв опитва да ги разчете през 1872г. Феликс Каниц, но погрешно ги взима за римски. През 1884г. Константин Иречек достига до извода, че надписите датират от езическото българско време, но пък той смята конникът за тракийски. Едва през 1895 г. благодарение на Карел Шкорпил, който проучва релефа и надписите от специално изградено скеле, се поставя началото на истинското проучване на този паметник. Отново следват погрешни схващания, че изобразеният конник е владетелят хан Крум, поддържани от именити учени. По-късно предположенията са, че става на въпрос за хан Тервел или хан Аспарух. Нов пълен препис на надписите с цел – слагане край на спекулациите, се извършва от комисия от БАН през 1935г., когато Веселин Бешевлиев лично преписва и проучва надписите.
Днес най-издържаните тези са, че изобразеният владетел е хан Тервел, или самият Тангра, а надписите недвусмислено са отнесени към три исторически периода – 705г. – времето на хан Тервел, някъде след 750г., когато Крумесис е бил владетел и третият, най-разрушен от времето надпис отнасят към времето на хан Омуртаг – 814-831г. Независимо от споровете на учените и конкретиката на различните тълкувания, важното е едно – Мадарският конник е безценен паметник на българската култура и история, датиращ от времето на Първото българско царство и като негови наследници, ние сме длъжни да го опазим за идните поколения, като съхраним неговия автентичен вид.
Мадарският конник е обект включен в проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” по Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013).
Още за насърчаване на туризма в Дунавския регион
Да спасим римската гробница и южната крепостна стена в Силистра!
