Насред саваната на Танзания и Кения от стотици километри разстояние се забелязва планина, с белоснежна шапка. Това е величествената Килиманджаро, чието име в превод от суахили означава „блестяща планина”.

Планината Килиманджаро има вулканичен произход и е най-високата в Африка. Масивът се е формирал от трите изгаснали вулкана Кибо, познат още като Ухуру (5 895м.), Мавензи (5 356м.) и Шира (4 006м.), като той е с 97км. дължина, 64км. широчина и има собствен климат.

Въпреки че Килиманджаро се намира почти на екватора, върховете му са постоянно сковани в лед, тъй като там температурата рядко надвишава 0 градуса. Ледниците в планината са с площ 11кв.км., която обаче постоянно намалява. Според специалисти, това може да се дължи на глобалното затопляне, но има вероятност и някой от вулканите отново да се задейства, след 100 000 годишен покой.

Най-старият от трите вулкана е Шира, а след него е действал Мавензи, като тяхната форма е почти еднаква и първоначално са били доста по-високи, но в последствие са рухнали. Кибо е най-младият, формирал се след няколко изригвания, поради което има по-малък кратер в основния, а самият му връх е оформен като котловина.

Килиманджаро е открит през 19-ти век от германския пътешественик Йоханес Ребман. Когато се прибрал в родната си обаче, всички се отнасяли към него с насмешка и твърдяли, че е невъзможно на екватора да има сняг. Въпреки това, много алпинисти и геолози се заинтересували и предприели пътешествие натам, а през 1889г. Ханс Майер покорил Кибо и потвърдил за наличието на ледници на върха.

Когато Йоханес Ребман открил Килиманджаро, местните жители му разказали една много интересна история. Тъй като те не познавали снега и леда смятали, че върховете на планината са покрити със сребро, като в миналото един от вождовете наредил да му донесат много сребро от там. Пратениците успели да стигнат и да вземат „сребро”, което на връщане се стопило в ръцете им. Поради това те решили, че то е притежание на Бога на студа и никой повече не се качил там.

Местното население се изхранва предимно от производството на кафе, памук и банани, като плантации има дори по склоновете на Килиманджаро. Туризмът също е неизменна част от препитанието на хората в района, като най-популярни са фотосафаритата, тъй като убийството на животни вече е забранено от правителството на Танзания, на чиято територия се намира Национален парк Килиманджаро.

Снимки: wikimedia.org