Родопите винаги са привличали любителите на пътешествията и природата. И наистина – тук като че ли има по нещо за всеки. Мамещи ски писти през зимата, разнообразни трекинг турове през лятото, смайваща природа, сякаш недокосната още от човека, и разбира се – уникални пещери. Едно от най-предпочитаните места в Родопите е Триград. Известен с Триградското ждрело, пещерата Дяволското гърло и находящата се в близост Ягодинска пещера, Триград смело може да влезе в топ десет на предпочитаните български дестинации.

От София до Триград може де се стигне по два начина – по-безопасен, но и по-скучен, е пътят от Пловдив към Девин, който минава през Асеновград, Чепеларе и Пампорово. За любителите на силните усещания и off road обаче, след първата спокойна отсечка от 145км. по магистралата към Пловдив се отбива през Цалапица. Пътят от там до язовир Кричим може да предложи единствено усещането, че сте имали и по-добри дни, затова пък от Кричим се влиза в изключително живописна клисура, където скалите са сякаш изрязани на фона на небето. Следват тесен път без никаква видимост и поредица от опасни завои. След тунела идва ред на втория язовир – Въча, който е по-внушителен. Пътят криволичи из планинската верига и различни нюанси на зеленото и сивото прибягват отстрани. След няколко завоя се показват китни къщички, накацали по планинските хребети. Долу в ниското се вие река, по средата на която, напук на всичко, величествено растат дървета. Сякаш навлизаме в самото сърце на планината. Безспорно най-лошата част от пътя е от Михалково до Девин. Тук често има и паднали камъни, което затруднява движението. В Девин е мястото, където ако сте били достатъчно смели да изберете този път, можете да си поемете глътка въздух и чаша ароматно кафе – центърът на Девин предлага спокойствието на неделен ден и учудващо безвремие.

На излизане от Девин към Триград отдясно се вижда „Слонът” – огромни камъни с очертанията на слон, застанал важно в профил като за фотосесия с хобот, опиращ в земята. Селцето, което следва е Настан. Местността става все по-живописна – къщите се срастват със скалите, а те сякаш великаните от Дон Кихотовото въображение, се опитват да превземат тесния път. Като че ли се намираме в царството на гигантите и всеки момент някой от тях ще надникне зад поредния завой.

Скалите стават все по-отвесни и назъбени, нереални, пътят губи надпреварата и почти изчезва – приближаваме едно от най-магическите места в Родопите – Триградското ждрело. Реката остава отдясно. Сянката на скалите поглъща идващите коли и те сякаш се потапят в света на сенките. Тишината е нарушена единствено от плискането на реката. Ждрелото се разтваря за миг и се озоваваме пред Дяволското гърло.

Отвън пещерата с нищо не подсказва, че е от най-специалните в България. Има просто една метална врата в скалата. Легендата за Орфей, който оттук се спуснал в подземното царство, за да търси любимата си Евридика, намира своето оправдание след като влезем вътре. Коридор, врязан в скалите отвежда посетителите до голяма галерия, където грохотът на падащата вода на най-големия подземен водопад на Балканския полуостров се размива в мъглата, извираща сякаш от бездната. Според екскурзовода, височината на галерията е колкото сграда на 20 етажа. Трудно ми е дори да си го представя. Пещерите са били свещено място още от зората на човечеството и независимо от неговото развитие и технически напредък, това преклонение пред божественото може да се усети и днес - вляво по пътя, водещ към галерията, се намира малка ниша покрита с мартенички, икони и монети. Един своеобразен олтар в тъмнината. Изглежда и в модерното общество, човек има нужда от свещеното. С напредването към галерията, грохотът на реката се засилва. Очертанията се размиват от кълбетата мъгла, звуците от кънтящите стъпки отекват глухо по влажната скала. Галерията е внушителна. Не по-малко внушителен е и пътят към горната земя – 100 стръмни стъпала водещи нагоре към светлината. Изкачването сякаш няма край. Мъките са възнаградени от секващата дъха гледка на Триградското ждрело, която тук като че ли е най-грабваща.

Казват, че Дяволското гърло носи името си от това, че каквото погълне пещерата, изчезва в дън земя. Преди години правили опити с трупи дървета – завлечени от подземната река, те наистина изчезнали и изследователите не ги видели повече. Малка надгробна плоча отвън разкрива още една страница от тъмната история на Дяволската пещера.

Дяволското гърло далеч не е единствената пещера в района на Триград. Харамийската пещера, намираща се в околността, е предпочитана от търсачите на силни усещания, но в нея ви препоръчваме да влезете само с пещерен водач и подходяща екипировка. Спускането с въже в неблагоустроена пещерата не е тръпка за всеки. За сметка на това, Ягодинската пещера е благоустроена, намира се до с. Ягода и предлага разходка, която ще ви накара да се почувствате като Алиса в Огледалния свят. Ще ви трябва фотоапарат, за да уловите изяществото на пещерните перли, причудливите феерии от сталактити и сталагмити, и разбира се елхата, оставена от пещерняците, които посрещат новата година тук.

Излетът ви до Триград може да продължи с приятна разходка по екопътеките, виещи се в района на пещерите, а защо не и с разходка на кон – конната база в Триград предлага преходи с различна продължителност, подходящи дори и за хора, неизкушени от ездата.

И както при всеки излет, кулинарните изкушения дебнат зад ъгъла. Едва ли може да си представим нещо по-вкусно от родопската кухня, която поднесена от известните с гостоприемството си родопчани, е прекрасен завършек на нашето бягство от урбанизацията и живота, подчинен на високите технологии.