Копривщица се намира в сърцето на Централна Средна гора, на 1030 метра надморска височина. Градчето е разположено в живописна долина по двата бряга на река Тополница, а недалеч от него се извисявaт най-големите върхове в Средна гора - Богдан (1 604м.) и Буная (1 594м.).

Копривщица е отлично място за спокойна почивка. Лятото тук е приятно прохладно и свежо, със средна температура 17ºС. Тази част от годината е изключително подходяща за излети сред природата, като туристическите маршрутите са леки и достъпни. Зимата е мека и слънчева, с дебела снежна покривка, а отрупаните със сняг дървета и къщи с пушещи комини придават на градчето неповторим чар.

Селището е основано в края на Второто българско царство, като по всяка вероятност е било заселено от преселници от Търново, избягали след падането на столицата през Стара планина към Централна Средна гора. Мястото се намирало на кръстопът и било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци, тъй като е покрито с тучна растителност и е напоявано от река Тополница и нейните притоци.

Под турска власт Копривщица се славела със своето благосъстояние. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го опожарявали и ограбвали - през 1793, 1804 и 1809г. При последния палеж всичко било опустошено, като почти не останали здрави къщи, но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумели да възродят града.

През 1809г. Копривщица се откупила от кърджалиите, след което не е опожарявана, а само ограбвана. В първите десетилетия на 19 век градът отново се радвал на възход, като средище на развито джелепчийство, бегликчийство, абаджийство, терзийство, кожухарство и търговия, а броят на жителите му достигал 12 000 души в 1 600 домакинства.

По онова време дарителството било отличителна черта на копривщенци. Местни търговци и занаятчии благоустройвали града, строейки обширни къщи с богата декорация, мостове, чешми, чъркви, и помагали за издръжката на манастира и изписването му. През 1869г. те създали културно средище – читалище и отделяли средства за печатане на книги.

Копривщица е играла първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810г., а през 1822-ра отворило врати първото обществено училище, главен учител, в което бил Неофит Рилски. През 1846-та, със съдействието на Найден Геров, е открито първото в страната класно училище, а през 1850г. и девическо училище. Така израснало възрожденско поколение, оставило дълбоки следи в българската история. Негови представители са: Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов, Бенковски, Тодор Каблешков и още много други исторически личности.

Копривщенци участвали в четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Христо Ботев. През 1870г. Васил Левски основал в града таен революционен комитет. На 20 април 1876г. тук е гръмнала първата пушка, поставила началото на Априлското въстание, предвождано от Тодор Каблешков и Георги Бенковски.

След Освобождението Копривщица е осъдена на забвение. Много нейни жители се изселили в София, Пловдив, Свищов и други градове. През последните три-четири десетилетия градът претърпява нов икономически и културен подем, благодарение на откритите предприятия и туризма. През 2001г. неговото население наброява 2 505 души.

Днес Копривщица е град–музей, съхраняващ над 300 паметника на културата от епохата на Възраждането. Най-голямото богатство на града са къщите от този период с колоритни дворове, оградени от високи каменни зидове и широки дървени порти, някои от които са превърнати в музеи. Най-известни сред тях са: