Някогашното предимство на пътуването със самолет – значителното съкращаване на времето за пътуване, съчетано с удобство и сигурност, все повече се превръща в мит. След атаките от 11 септември 2001г., мерките за сигурност по международните летища се промениха драстично, в опит да се спечели надпреварата с екстремистите, за които човешкият живот няма никаква стойност. Последваха още няколко безумни атаки. Резултатът? Пътуването със самолет се превръща в едно все по-скъпо удоволствие, отнемащо все повече време и в крайна сметка – далеч не сигурно.

Безспорен победител в надпреварата с времето при увеличаващия се поток от бизнес пътувания в така нареченото „глобално село” са бързоскоростните влакове. Всъщност те отдавна са предпочитан транспорт в Европа и Азия, в който инвестициите надхвърлят 200 милиарда долара.

Според проучване на SilverRail Technologies, 90% от анкетираните пътници, пътуващи по международни отсечки, са склонни да обърнат внимание на високоскоростни железници като алтернатива на пътуването със самолет. Нещо повече – 79% биха предпочели високоскоростен влак вместо самолет, ако имат такъв вариант, а 61% биха предпочели железниците, ако цената е по-изгодна.

Това проучване очертава три ключови фактора за избор на транспортно средство и те са време, цена и удобство. Парадоксално или не, често времето, необходимо за цялостно пътуване от точка А до точка Б при къси разстояния е по-кратко при използването на високоскоростен влак, тъй като проверките по летищата отнемат доста време. Що се отнася до цената, при пътуването с влак се избягват таксите за багаж и свръхбагаж, които при някои авиокомпании са значителни. Удобството, така както го виждат пътниците, не включва висенето по опашки пред гишетата на летището и недопускането на изпращачи.

Проучването показва на практика, че високоскоростните влакове са необходимия компромис между разстояние, време и удобство за пътника. И наистина – все повече хора се насочват към тази алтернатива, избирайки понякога да пътуват час-два повече, но не и да бездействат в бездушните, унифицирани и стерилни летища, където докато чакат поредната проверка за сигурност нямат друг избор, освен да си пожелаят следващия път да не им се налага да го правят.