Когато мислим за Дунава, обикновено се сещаме за Видин и Лом, или за Русе и Силистра. По-малките населени места остават далеч от съзнанието ни, сякаш там няма какво да се види. В действителност обаче, именно в малките градове и в селата понякога се крият изненади, които правят нашите разходки там незабравими. Такова населено място е и Тутракан или „Царството на рибарите и лодкостроителите” както още го наричат.

През всичките години на своето съществуване, които наброяват около 1 000, поминъкът в Тутракан неизменно е бил свързан с плетенето на рибарски мрежи и строенето на лодки. Според историческата статистика, в началото на миналия век рибарите в селището са били над 5 000, а лодките - над 1 000. Не е чудно тогава, че единственият музей, посветен на рибарите и лодкостроенето в България, а и в Европа се намира именно в Тутракан.

Музеят е създаден през 1974 година. Експозицията в него показва развитието на дунавския риболов в района от възникването му до наши дни. Експонатите са разположени в седем зали, подредени са и два интериора от рибарски къщи. Рибарски мрежи, оплетени с вещина от растителни влакна, всевъзможни риболовни такъми, включително и въдици от кост и мед, и различи видове глинени тежести за рибарски мрежи, както и исторически фотографии, запечатали момента на големия улов – нищо не е пропуснато в сбирката на музея. Една от фотографиите, привличаща като магнит посетителите представя улова на четиристотин килограмова моруна, уловена в далечната 1942г.

За съжаление, според уредника на музея, днес риба в Дунава няма и това се дължи преди всичко на изчезването на влажните зони и по-точно на блатата в района, последица от изкуственото облагородяване на земи и превръщането на блатата в обработваеми площи. Прогресът е хубаво нещо, но само ако не нарушава екологичното равновесие – максима, към която все повече ще се връщаме и дано някой ден да разберем наистина.

Лодкостроенето е другата страст на местните и в музея могат да се видят малки работилнички, в които през зимата рибарите са поправяли своите лодки. Зимата е бил сезонът, в който са се плели мрежи, поправяли са се лодки и всички са се готвили за новия риболовен сезон. Не ще да е било лесно – това става ясно дори и само от един поглед върху панталоните на рибарите, които ни дават да докоснем – груба, твърда като ламарина материя, в повечето случаи разбира се, мокра – това е било всекидневното облекло на хората, търсещи своето препитание и това на семействата си във водата.

Амбициите на музея са да кандидатства по програма за финансиране на изграждането на аквариум с риби на втория етаж. От музея се надяват с това да направят Тутракан още по-привлекателен за туристите и градът да бъде включен най-накрая в маршрутите на туроператорите. А защо не? Като прибавим към прекрасната екпозиция архитектурния резерват „Рибарска махала” и летния фестивал на града с прочутото състезание за най-вкусна рибена чорба, Тутракан определено има какво да ни предложи.

Музеят „Дунавски риболов и лодкостроене” е част от 100-те национални туристически обекта и е обект, включен в проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” по Оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013).

Още за насърчаване на туризма в Дунавския регион

Да спасим римската гробница и южната крепостна стена в Силистра!