Нейде там, някъде високо в Мадарските скали, над квартал Калугерица в Каспичан, се намира един уникален паметник от времето на Първото българско царство, днес забравен за съжаление от мнозина. В подножието на скалите е изсечена уникална гробница, за която големият изследовател и любител на българските старини Геза Фехер пише още през 1936г., а предшественикът му Карел Шкорпил описва в трудовете си от края на 19 век.
Днес малцина биха предприели пътуване до Каспичан. За много хора това е просто едно име, звучащо интересно и нищо повече. Каспичан обаче има древна история и за щастие част от нея е достъпна и днес, стига само да сме добре информирани. Всъщност интересен е квартал Калугерица, навремето село Калугерица. Разкопки на археолозите от миналия век са разкрили останки от старобългарски сгради, които са видими и днес, както и гробница на знатен покойник в скалите. И докато некрополът с надгробните плочи и каменни кръстове на запад от Калугерица е датиран между 14-16 век, то гробницата в скалите ни отвежда няколко века по-назад – към 9 век и към княз Борис, според някои изследователи.
Днес гробницата е известна като гробницата в Кирека. И макар и местните да знаят пътя до нея със затворени очи, ако решите да я посетите, ще ви трябва малко подготовка. За разлика от другия склон на Мадарското плато, който е грижливо почистен и обозначен, за да могат хората да се възхищават на Мадарския конник и Нимфеума, то тук подножието на скалите е гъсто обрасло с тръни и храсти. Трябва наистина да сте изкушени от старините, за да достигнете до целта си.
Можете да бъдете улеснени от малкия хотел Кирека, намиращ се в подножието. Ако тръгнете от там, пътят ви ще мине през изоставен пионерски лагер, намиращ се точно над хотела и малкия параклис. Минавайки по протежение на лагера, трябва да достигнете до някогашната столова, над която се намират разкопките на сгради, по които се работи и днес. Трябва да призная, че чувството е много особено – поне за тези от нас, които помнят пионерските лагери. За всички останали, това е просто една изоставена територия, отдавна предадена на милостта на природните стихии, изглеждаща като кадър от „Денят на трифидите”, но след като трифидите завземат властта.
Според Геза Фехер, Кирека е християнска гробница от края на 9 или началото на 10 век. Гробницата е изкусно изработена и по всяка вероятност е била предвидена за някой от царското семейство. И тъй като това време свързваме с Борис и Симеон, а последният е строил църквите си в Преслав, твърде вероятно е гробницата да е била за самия княз Борис. Тя така е и известна – като гробницата на княз Борис. Според Фехер, тя представлява костница, в която са служили свещеници. И до днес е добре запазен улеят на някогашната двойна врата, която показва, че гробницата е била охранявана.
Гробницата представлява стая, издълбана в скалите, в която има две гробни корита. Входът отвътре е с двойна рамка. Долу при страните му се вижда четириъгълна вдлъбнатина с улеи, подсказваща наличието на дървена врата в миналото. От двете страни на стаята са разположени гробните корита. До гробницата в скалата се намира четириъгълна ниша, изсечена на малко повече от половин метър от подножието на скалата с плоско гробно легло. Отвън има рамка за плоча, подобно на гробните легла в гробницата.
Дали гробницата е принадлежала на княз Борис и дали Калугерица е мястото, където той се оттеглил от светския живот, когато е оставил държавата в ръцете на сина си Владимир и се е замонашил, едва ли някога ще бъде доказано. Не е и нужно. Това, което е важно е, че там някъде, на Мадарските скали над Калугерица, е запазен и до днес уникален паметник от нашето най-славно историческо време и докато държавата се сети за него и реши да почисти терена и да го направи достъпен за туристите, ни остава утешението, че с малко помощ от местните, ще можем да видим изящната гробница и сега.
