Мелник е разположен сред внушителни пясъчни скали, върху югозападните склонове на Пирин. Той е най-малкият град в България и един от най-значимите паметници на българската средновековна и възрожденска култура. Обявен е за природен и културно-исторически резерват, а също и за град-музей.

Мелник е известен с легендарната си история, старинните къщи, невероятната природа и обграждащите го причудливи скални образувания, наречени Мелнишките пирамиди и представляващи приказни природни скулптури с най-различни форми, а също и с гъстото и ароматно вино, което се съхранява в издълбани в скалите изби.

Всеки, който някога е посетил Мелник се е потопил макар и за кратко в атмосферата на отминалите векове, прекрачвайки прага на мелнишките къщи, впечатляващи с богатата си архитектура, подредбата и винарските си изби. Най-забележителни сред тях са:

-  Кордопуловата къща - построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец. Тя е най-голямата запазена сграда на Балканския полуостров от епохата на Възраждането. Притежава изключителни стенописи, стъклописи и резби. В нея е уредена изложба на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, в която могат да се съхраняват до 300 тона вино.
-  Болярската къща - ценен архитектурен паметник от средновековието и най-старата запазена къща в България.
-  Пашовата къща - построена през 1815г. Понастоящем тя е превърната в градски исторически музей, в който се съхранява богата сбирка, представяща градския живот и бит през Възраждането.

На 6км. североизточно от Мелник, върху билото на висок хълм, се намира Роженският манастир “Рождество Богородично”. Той е основан през 1217г., като в последствие неколкократно е опожаряван и ограбван. Сегашната манастирска сграда е от XIXв., а църквата е от 1600г., като е била обновена през 1732г. Църквата съхранява уникални стенописи, стъклописи и дърворезби. През последните години от живота си тук е намирал подслон големият български революционер Яне Сандански, който е погребан в близост до манастира.

В древността тази местност е била населявана от траките. През VI в. в нея се заселват славяните, които и дават името Мелник, произлизащо от думата “мел” (бяла глина). От 864г. градът е в пределите на българската държава. В началото на XIII век управителят на Западните Родопи Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владетел, като откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщайки я в непристъпна крепост и в богато и културно средище.

В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя. През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на Хрельо войвода (човекът изградил Рилския манастир на сегашното му място), а след неговата смърт през 1342г. в продължение на около 15 години е под властта на сръбския владетел Стефан Душан.

След падането на Мелник под турско владичество през 1395г. градът запада, но през епохата на Възраждането отново изживява благоденствие, дължащо се на производството и търговията с прочутото мелнишко вино, което се изнасяло в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия.

През 18-19 век културната и просветната дейност в Мелник процъфтявали. Той се превърнал  в голямо търговско средище с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Градът имал също много богата библиотека.

След Освобождението Мелник остава под турска власт и отново запада. Градът е освободен на 17 октомври 1912г. от четата на Яне Сандански, но голяма част от него е опожарена. Гръцкото и турското му население се изселват и от 12хил. жители през 1921г. са останали само 721, а в 1934г. - 512.

Днес населението на китното българско градче Мелник е още по-малобройно и се състои от едва 240 души, като неговият основен поминък са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

Снимки: Клеарх и Wikimedia.org